Река Тунджа е една от трите ни най-големи вътрешни реки. На нея са разположени 2 язовира с огромно рибно богатство и любими места на риболовци от цялата страна, а именно Копринка и Жребчево….Освен водоснабдяването на тези 2 язовира обаче, реката е рай за спинингов риболов. Особено в средното и долното си течение, след изливането си от яз. Жребчево, та чак до границата с Турция.

Река Тунджа

Та както се казва, и аз бях там… и аз риба лових. И останах очарован от местата, които видях с очите си ( същински рай ) и рибките, които започнаха да се хващат на спининга ми, който като изключим ежегодните ми Жребчевски ваканцийки и зимни експерименти, принципно е рядко употребявана въдица, пък била тя и „маркова“ 🙂

Аз по принцип съм човек, който практикува английски риболов. Мач и фидер. От платформа. Благодарен съм на жена ми, която хвана първата риба в семейството ни на спининг, защото единствено това и допадаше, че ме подсети и аз да пробвам с изкуствените примамки. А и честно казано има си адреналин, затова и миналата година за Рождество, тя ми подари хубав спининг и макара, за да си уплътнявам времето зимата (по мое желание) 🙂

Едва от месец и нещо живея в Сливен, но започвам да разбирам, защо такава голяма част от хората живеещи тук, практикуват именно този вид риболов. То това все едно да си в Норвегия и да не ловиш сьомга и треска. Лично за мен царството на спининга в България следва да бъде определено в югоизточна България. Лично мнение, не очаквам да сте съгласни с мен.

Та ето ме и мен разучаващ „РЕКАТА“ , която като малък винаги е била до мен, но никога не беше представлявала интерес. Ето ме, губещ примамки, закачащ по драките, вадещ парцали и прочие от пълноводна Тунджа.

В деня на раждането на първото ми дете (преди 3 дни), закачих първата си щука 5+  ( по време на невероятните и пируети над водата я определих на 6-8 кг… за съжаление тя замалко да успее да ме накара да изям всичките си блесни Mosca 5, защото преди да мога да се снимам с нея, се откачи от блесната и ми махна с опашка. Единствено SMS – „Изтекоха ми водите – РАЖДАМ“ успя да спаси пустото желязо и да затвори този епизод завинаги, за да започне нов такъв в този ден, и в моя живот като цяло. Това обаче не ми попречи да тръгна да я търся на ново, ден по-късно. За щастие на този етап от живота ми съм благословен с време и средства да мога да си позволя почти ежедневен риболов, който на спининг може да е едва няколко часа уплътнили лятната сутрин или вечер. Или и двете – както беше вчера.

Та тръгнах аз вчера ….

Как звучи само – точно като история на руски рибар, от приказките които ми четяха навремето. 🙂

Къде 6 часа вече бях по реката, и по-точно на един неин разлив – бивша баластриера. Там където със щуката имахме сметки за уреждане! И се започна пак хвърли – вади, хвърли – вади….изредих къде има блесни в кутията ми ( за щука такива имам изобилно) и преди да почна воблерите – ТРЯС… рънче, ако не беше блесна, щях да си кажа – шаранче! 🙂 Обаче си беше чисто и просто – костур … Те тоя:

Костур / Perch

Тъй като по принцип за мен основното предимство на спининга е неговата мобилност, за разлика от платформата и всичко останало, с което се въоръжавам по принцип, живарници не нося като го практикувам. По принцип пускам всичко…обаче сега имах специално поръчение. Жена ми, която все още си почива след раждането в болницата ми беше възложила комсомолско поръчение – донеси ми костур! Не щука, не шаран, не нищо, което може да се купи у магазина и бих могъл да намеря – а единствената риба, която почти никога не ми разрешава да пускам, освен ако не е малка, а именно КОСТУР!

Тоя ми се видя мерен – прибрах го и дадох от своя страна на моята майка комсомолско поръчение, да и го приготви за болницата за следващия ден, защото едва тогава можеше да яде вече по-твърда храна.

След като успях да се видя с нея и да и покажа какво ще яде утре, тя ми каза, че вечерта ще се занимава с бебето и няма да можем да се видим. Това ми даде възможност с един мой съученик – спинингист и негов колега, в приятна компания да прекараме и времето от 18 до 20 в риболов. Тръгнахме в друга посока от тази, където бях сутринта…

С пристигането си на мястото, където мислехме да оставим колата видяхме 4-5 човека парашутисти. По стара традиция, реших да уведомя 112, и честно казано този път останах очарован! След 30 мин…ИАРА Сливен бяха там и всички парашути бяха прибрани. За жалост закона действа в полза на виновника и единственото, за което можеха да се пишат актове беше за маломерна риба, тъй като ако не те хванат в точни момент как хвърляш мрежи, можеш да кажеш че не си бил ти. Така или иначе, поне за днес въпросната им дейност беше пресечена. Както и „телевизорите и парашутите“ им си заминаха. Полицията преди да прати ИАРА ми звъня да пита дали не се гъбаркам с тях. Какви били тия бракониери с парашути, по въздуха ли идвали….?!?!?! WTF!?!

Както и да е…

Изпробвайки един нов за мен воблер – то кои воблери не са съвсем нови за мен?! (освен 2-3 вида ползвани до сега) Salmo Hornet Deep Blue, потъващ, след известно обикаляне дойде и кулминацията на деня, както и сигурен обяд за Ели. На около 20 м, навътре във водата имах страхотен удар и извадена риба – ето тази:

Туднжа | Костур

Да, днес определено ми вървеше. Във всяко начинание. Бог се погрижи и не остави Ели да мечтае за пържен костур в болницата, а снабди желанието и, според кефа на мъжа и 🙂 Ама как го казах само! 🙂
Дори и ИАРА се отзова…КЕФ!

Продължих още малко, докато не реших, че джанките (почти жълти) край пътя са идеален завършек на всичко…Колегите се отличиха с някое кефалче, и костур, но този беше зачетния, поне за този ден!

Наслаждавайки се на местообиталищата на рибата:

и замятайки от време на време, приключваше и този ден. Хубаво време, с хубави хора и положителни емоции – ей за това се захванах с риболова. Дано повече хора разбират това.

Поздрави!

P.S. Съжалявам за качеството на снимките, но всички са правени с телефон. Толкова имах, толкова снимах.

(4 гласа, средно: 5,00 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.

Loading...