Сряда 11.12.2019
мъглявина
0 °C
Къде се намирам:

naRiba.com

Списание

Морски риболовСписание Риболов на баракуда в Гърция (Трофейни хищници на Лефкада)

Риболов на баракуда в Гърция (Трофейни хищници на Лефкада)

5 votes, average: 5,00 out of 55 votes, average: 5,00 out of 55 votes, average: 5,00 out of 55 votes, average: 5,00 out of 55 votes, average: 5,00 out of 5 (5 гласа, средно: 5,00 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...

Бързам да напиша тази статия, преди еуфорията ми да затихне. Избрахме остров Лефкада, като дестинация за почивните дни около 3-ти Март. Потеглихме на 27-ми, като бяхме притъпили очакванията си за резултатен риболов след слабото ни представяне на Корфу по новогодишните празници. Пристигнахме около 19:20 в град Левкас (столицата на остров Лефкада), където предварително бяхме направили резервация. Дестинацията не ни бе позната, така че пропуснахме първата вечер отдавайки се на почивка след дългото пътуване. В последните дни преди заминаването ни получихме информация от български и гръцки приятели, че в момента на Лефкада има неприлично много лавраци (предимно дребни, а епизодично и по-едри екземпляри), така че определено се бяхме настроили за риболов на лаврак.

Левкас, Лефкада

Левкас, Лефкада

Левкас, Лефкада

Първата сутрин преслушахме местата около Нидри. Риби определено имаше. Реката беше мътна и правеше огромно петно в морето. Рибите идваха до 1.5-2 метра от брега, като присъствието им издаваха бистрите кръгове и водовъртежи, които се получаваха в мътилката. Същевременно, рибите взимаха плахо(според мен не можеха да се ориентират правилно спрямо примамките.) Водех воблерите си почти на повърхността и наблюдавах множество опити на рибите да атакуват, но все без успех. На мястото заварихме Пернишка група – Митко, Марто и Станислав, които успяха да хванат 2 риби по време на нашия едночасов престой. Решихме да огледаме острова за да добием представа от първа ръка за местата, които ни бяха препоръчани. За съжаление, повечето „лаврашки“ места бяха негодни за риболов, тъй като имаше отлив. Така убихме половината ден.

Следващото ни спиране беше на Порос, където има уникален залив, който комбинира плаж с бели камъни и пристанище. Прекрасно и живописно място (без да броим големия брой неугледни имоти около него) с кристално чиста вода. Там общо взето само зяпахме.

Порос, Лефкада

Порос, Лефкада

Порос, Лефкада

Имаше доста лаврачета, които се стрелкаха към воблерите и в последствие се отказваха, но друго не сме и очаквали с тази кристално чиста вода и това време на деня. В залива определено има риби, тъй като по обяд рибарска лодка извади от мрежите си около 10 килограма риби(кефали, тунаки и разни други, на които не обърнах внимание).

Запалихме джипа и продължихме към Сивота. Залив, за който знаехме че държи баракуда. Повечето понтони бяха с вдигнати преходни мостове и не можеха да бъдат използвани. Позавъртяхме се, поразгледахме, похвърляхме и Жоро и Веско закачиха по една дънна риба (Скрамос) с твърде голяма уста и множество зъби 🙂 Сивота определено ни грабна. Приветливо и чисто местенце с множество заведения около самото пристанище(за съжаление неработещи по това време на сезона). Вече знаехме, че вечерния риболов ще протече именно там.

Направихме един тигел до Василики, където морето беше бурно и кално. За кратко време обловихме пристанището безуспешно и се прибрахме за следобедна дрямка…

Тук вмъквам, че през целия ден и вечерта времето беше много променливо, без слънце и краткотрайни приръмявания, които не мокреха или иначе казано не налагаха употребата на дъждобрани.

В 18:20 потеглихме към Сивота. Пътят не позволява високи скорости и на самото стъмване бяхме на половината път до Сивота (Левкас – Сивота ~35 километра). Вече се вайкахме как сме изпуснали най-удачния момент за баракудите, но – дано да е за добро. С пристигането бяхме загледани с интерес от собствениците на единствения работещ ресторант, но хората бързо разбраха, че сме дошли с друга цел. Установихме се в най-далечния край на пристанището и започнахме да замятаме. Сменяхме примамките и дълбочините, но без никакъв резултат. Около 19:30 си отворих една биричка и видимо изнервен метнах Sling bag-a през рамо и тръгнах да обикалям пристанището. Примамката, която почти не смених(докато в последствие не изгубих) беше едно DUO,  с което няма празно. Знаех, че ако в пристанището има баракуда или лаврак, те няма да го подминат току-така. Започна се голямото мятане… Сменях позицията си с 15-20 метра на всеки 5-6 замятания, докато в един момент видях, че една баракуда около 70 сантиметра да следва воблера ми. Това определено ме обнадежди, че все пак има риби, които са се завъртели в пристанището, а на всичкото отгоре проявяват интерес към примамката ми. Радостта ми започва да стихва, когато докарах още 3 риби, които не пожелаха да атакуват воблера, а със смяната му дори спряха да идват. Върнах DUO-то и се преместих с поредните 20 метра. Направих едно замятане и с него докарах поредната риба към брега. В този момент, на фона на целодневното ръмене, изведнъж започна да се сипе доста напоителен дъжд. В ляво от мен до водата имаше навес. Заметнах по диагонал в ляво и се скрих под навеса. Започнах да прибирам воблера. Бавно, с епизодични туичове. След 5-6 оборота на макарата имаше чукване(атаката), последвано от мощно изтегляне на аванс (тук държа да отбележа, че пръчката ми е сравнително мека и държа аванса си много затегнат, тъй като в противен случай рибите не се закачат добре). След като рибата спря да изтегля влакно, напънах въдицата и осъзнах, че нещото от другата не е никак малко 🙂 В дясно от линията ми имаше шамандура на около 15-20 метра от брега. Беше вързана за дъното и за брега. Рибата се опита да отиде точно на нея, но успях да я издърпам максимално в дясно и да я избегна. Това беше последния сериозен напън от страна на баракудата, която очевидно се беше изморила.  Когато видях размера на хищника, адреналина ми се вдигна още повече и определено треперех от кеф, но рибата все още беше във водата, а в себе си имах само къс грип, което ме караше да изпитвам безпокойство. Държах главата на рибата над водата, докато тя мощно тръскаше главата си, опитвайки се отчаяно да се освободи от тройките. Беше налапала примамката странично, като се беше закачила и на трите куки. Коленичих и я щракнах с грипа, извадих я на бетона и изпитах облекчение.

баракуда

баракуда

Гледайки чудовището се питах, какво ли е останало от воблера 🙂 В крайна сметка имаше единствено охлузвания, без дупки от 2 сантиметрови зъби. Флуорокарбона имаше нараняване на около 5 сантиметра от примамката. Откачих рибата и запалих цигара. Прецених, че не трябва да не се мотам с превръзвания и хвърлих отново. Едно празно прибиране, а на следващото – отново удар. Отново тежка риба, но определено доста по-силна, съдейки по влакното, което успя да развие. За съжаление тази риба успя да се заплете в шамандурата. Така изгубих късметлийския си воблер и една по мое мнение по-голяма и хубава риба. Лошото в случая беше, че бях грабнал само едната раница, а по закона на Мърфи, флуорокарбоните и карабинките ми бяха в другата. Междувременно прозвънявах Жоро и Веско да дойдат при мен, но те бяха изоставили телефоните си кой в хотела, кой в колата. Трябваше да се върна до началната точка. Минавайки покрай ресторанта, гостите му определено не можаеха да повярват как минавам със 110 сантиметрова риба(не че на мен ми се вярваше), с което събрах овациите им. Върнах се при Жоро и Веско, където заварих и Мартин, Митко и Станислав, които бяха дошли междувременно. Точно преди да им се изфукам, видях че те бяха „ковнали“ още по-голяма риба!

Митко с баракуда

Митко с баракуда

Станислав с баракуда

Станислав с баракуда

 

Кантара на грипа ми показа 6,6 килограма за рибата на Митака, а моята риба беше 5 килограма. Започнах да убеждавам всички да се преместим, но каточели никой не ми обърна внимание. След малко Пернишката група тръгна надолу по пристанището. Нашата група събра въдиците, защото бяхме поканени на рожден ден, като уговорката беше да направим няколко пробни замятания на мястото, където имах слука. Не ни трябваха много убеждения, защото точно при спирането ни, останалите точно бяха извадили една риба. Тогава буквално започна голямата сеч! Всяко 1-во или 2-ро хвърляне беше съпровождано от атака. Разбира се, масово рибите не бяха трофейни, но размерите им със сигурност надвишаваха поне двойно, традиционните размери на баракудите, които сме свикнали да виждаме в северна Гърция. Междувременно дойде екип на Хоби ТВ с Мартин Господинов (Дракона). Определено нямаха време да разпънат снимачната техника, виждайки агресивното кълване на рибите.

Марто с баракуди

Марто с баракуди

Закачените баракуди скачаха като пъстърви над водата. Еуфорията ни беше толкова голяма, че дори не сме снимали по-малките риби. Повечето колеги избираха традиционните ярки цветове и размери около 17 сантиметра, докато моята тактика беше пълна противоположност. След като скъсах любимия си воблер, до края на риболова продължих с Rapala MAX RAP 15cm в цвят FMU. В тази кристална вода за мен беше редно да се използват примамки с по-прикрити и неангажиращи цветове. Резултата не закъсня. Отново сериозен удар, последван от мощно развиване на аванс. Рибата беше много тежка. Опитвайки да я издърпам с въдицата, чувството беше все едно съм закачил котва! Няколко развивания на влакно, отново опит за забиване в шамандурата(този път неуспешен). Жоро беше безкомпромисен с канджата. Рибата беше една идея по-къса от първата ми трофейна, но за сметка на това, толкова дебела и мазна, че да накара кантара да покаже цели 7 килограма!

Да не повярва човек, и камерата ми беше пусната 🙂 (в тази тъмница не е супер, но пак е нещо)

трофейни баракуди

трофейни баракуди

Положението определено беше сериозно. Веско също закачи една от сериозните риби, но докато я бореха с канджата, вирбела му се предаде. Малшанс….

Жоро с баракуда

Жоро с баракуда

Веско с баракуда

Веско с баракуда

Сумарно, извадените трофейни баракуди бяха 6 броя. 2 риби за Митко, 2 риби за Марто и 2 риби за мен. Въпросната шамандура оттърва 3 риби и взе лептата си от 3 воблера(по един за група, но не от всяка хахаха). Мъниците бяха много, като чак когато разтоварвахме рибите от багажника си дадох сметка, че сме се пооляли… Нашата група приключи към 22:50, а риболова е продължил до 23:30, като междувременно се появиха гръмотевици и светкавици. Нашето ранно тръгване беше, защото определено се изложихме пред рожденничката.  Въпреки всичко, рибите спасиха положението. Още с тръгването от Сивота знаех, че шанса това да се повтори в някой от следващите дни е нищожен(така и беше). Така или иначе, никой от нас дори не си е помислял за подобен риболов, който определено не се случва често(да не кажа и веднъж в живота). Страхотни риби, страхотна компания и не на последно място – страхотен късмет.

Такъма, с който лових беше:

Пръчка: Tenryu SR Master SRM96ML

Макара: Mitchell Mag-Pro Lite 2000 (с доста ъпгрейди…)

Основно плетено влакно: Momoi Ryujin сигнално зелено 0.18мм

Повод/лидер: флуорокарбон Momoi Hi-catch 0,28мм

Карабинка: SPRO размер 4

5 votes, average: 5,00 out of 55 votes, average: 5,00 out of 55 votes, average: 5,00 out of 55 votes, average: 5,00 out of 55 votes, average: 5,00 out of 5 (5 гласа, средно: 5,00 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...


Риболовен магазин naRiba.com
Най-новите коментари
  1. Д-р Флекс казва:

    Лелееее… Халкидики ще обезлюдее!!! 🙂
    Eвала, рибите са като от Карибите!

    • Avatar fixxer казва:

      Едва ли Халкидики ще обезлюдее 🙂 Всяко място си има своя чар, а и тези риби не се хващат току-така. Според мен имахме жесток късмет и уцелихме подходящите атмосферни условия.

  2. Avatar emo vasilev казва:

    Тия риби много арни бре Саше , браво !Най накрая ги уцели проклетите баракуди !

  3. a_mitov казва:

    Евала, направо излет мечта, дай боже всекиму такава слука. Може ли, малко инфо за Дуото което споменаваш? Благодаря предварително.

    • Avatar fixxer казва:

      Дуо-то ще запазя в тайна, защото така съм преценил поради няколко съображения. Също така не се внася в България. Рапалата хвана много риби, като без да взимаш този излет под внимание си струва да я имаш. Само за пример давам, че миналата година скъсах една 11-ка и поне 7 гларуса(които виждат доста добре) се спуснаха на воблера 😀

  4. a_mitov казва:

    Благодаря за отговора. На рапалите съм им голеям фен, първата си риба във гърция хванах на макс-рап. А за гларусите 🙂

  5. a_mitov казва:

    Наистина кастинга не им е от силните страни, но пък ловят доста добре. Пъълно щастие няма 🙂 .

  6. biseerrr казва:

    Браво,страхотно приключение.Успех и с есенните хищници!

  7. Avatar pilota30 казва:

    Уникално приключение е било!!! Трябва да го тествам със сигурност!

Вашият коментар

  naRiba.com


© 2004 - 2019 naRiba.com - Всички права запазени. naRiba.com и логото naRiba.com са регистрирана търговска марка. naRiba.com е продукт на Продрайв ПА ЕООД
Харесайте ни във Facebook!
Скрий - Вече харесвам naRiba.com