Неделя 08.12.2024
разкъсани облаци
2 °C
Къде се намирам:

naRiba.com

Списание

Морски риболов Лаврак в Черно море

Лаврак в Черно море

3 votes, average: 3,67 out of 53 votes, average: 3,67 out of 53 votes, average: 3,67 out of 53 votes, average: 3,67 out of 53 votes, average: 3,67 out of 5 (3 гласа, средно: 3,67 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...

 Тази статия участва в конкурс
Бяхме на Болата. Този път, бяхме взели гумената лодка и се надявахме да половим малко риба. Духаше силен вятър от сушата към морето с посока североизток. Високите червени скали предпазваха морето от поривите на вятъра и морската повърхност покрай тях беше съвсем леко набраздена, но навътре в морето се образуваха бели зайчета.

Бяхме спрели на лявата буна. Свалихме оборудването от колата и решихме първо да натоварим лодката и така да влезем във водата. Миналата година от силните вълни един панел от конструкцията на буната, се беше преместил и осигуряваше по удобно място за влизане. Без да се заобикаля буната. В момента, в които стъпих във водата усетих как хиляди иглички се забиват в крака ми и моментално го извадих. Не бях очаквал нещо такова. Предният ден, като се гмуркахме водата беше много топла, а днес ледено студена.

Силният вятър от сушата беше закарал топлия горен воден пласт навътре в морето, а на негово място от дълбочина беше дошъл ледено студен. Като се огледах забелязах, че няма никого от плажа във водата, а рибарите пускат грип в залива. Много често при такава рязка промяна в температурата на водата, големи пасажи от риба влизат в мрежите на рибарите. Бях решил да се погмуркам, но ледената вода ме отказа. Остана ни само риболова от лодка.

Настанихме се колкото е удобно в лодката взехме въдиците и сложихме чепаретата, и започнахме да ловим. Не смеех да влезна много на вътре понеже бяхме само на гребла, а вятъра не беше никак слаб. Нали и предния ден бяхме видели, че рибата е на плиткото. В началото пробвахме пред големите скали в ляво от буната, после се преместихме в залива след Болата, но и там нямаше нищо. Накрая решихме да отидем там, където се гмуркахме предния ден. Разстоянието не бе никак малко за малка гумена лодка на гребла може би около километър. По средата на пътя трябваше да пресечем място, което не беше защитено от вятъра. Това беше просеката между двете буни, а вятърът движещ се по долината между двата склона усилваше своя порив и набраздяваше морето. Попаднахме на попътен вятър, само че ни отнасяше навътре, а не в желаната посока. Вече не мислехме да ловим риба, а само как да излезем. Само този, които е гребал с гумена лодка срещу течението на река или срещу вятъра в морето може да разбере за какво става въпрос. Гребе, гребеш  но стоиш на едно място или дори се връщаш назад. Само малко да се отпуснеш и всичките усилия, които си вложил преди това се стопяват. След като разбрах, че не напредваме реших отново да потърся защитата на буната. Така попаднахме на по-спокойни води и излязохме на брега. Остана ни една много приятна разходка без нито една уловена риба.

Подпряхме лодката на буната, малко да поизсъхне от солената вода и отидохме да видим каква риба са изкарали рибарите. Имаше може би около 40 каси, с едра барбуна. Някои хора я наричат царска риба поради това, че има само една централна кост и дори царя когато е яде не би могъл да се задави, а и има много добри вкусови качества. Жалко, че тази риба при нас не е много оценена и се изкупува на по 2-3 лв. В Гърция е 5-6 пъти по-скъпа, но и по-едра и се счита за деликатес.

Докато аз се бях загледал в касите с риба жена ми чула как на буната едно дете казвало, че има някаква умряла риба във водата и дойде да ми каже. Погледнах и в действителност на около 20-30 метра от буната имаше някаква риба на повърхността на водата. Незнам дали ми се стори, че рибата помръдна или това беше от вълните. Имаше и чайки в небето, като си помислих, че ако рибата е мъртва те щяха да си похапват доволно. Без да се замислям повече взех лодката, както беше подпряна на буната, хвърлих греблата вътре. Казах на жена ми, че влизам пренесох лодката през просеката на буната, хвърлих лодката във водата, скочех в нея, сложих греблата и започнах да греба. Незнам колко съм гребал, но жена ми разказва, че лодката не се е докосвала до водата. Когато доближих рибата забелязах, че е много голяма, не бях виждал преди това толкова голяма морска риба. Малко ме достраша, да не я изплаша не виждах да е ранена. Адреналина ми се беше покачил и досега още не мога да разбера как точно стана. Бях се доближил до рибата тя леко помръдна и застана на една страна аз успях да си прекарам едната ръка под корема и, и  да си плъзна пръстите в хрилете и, а с другата ръка я прегърнах и я прехвърлих в лодката. Беше голям лаврак. Сърцето ми биеше до пръсване, рибата беше в лодката, а аз се чудех как да я задържа и да я изкарам на брега. Знаех как понякога по-едрите риби доста се борят, дори след като са изкарани на брега или са влезли в лодката. В лодката бяхме аз, лавракът и двете гребла. В първият момент, си помислих да изкарам греблото и да ударя рибата. Видях, че едното гребло вече се е изплъзнало от лодката, защото в бързината не го бях завързал. Тогава забелязах въжето, което бях завързал за носа на лодката взех го и го прекарах през хрилете на рибата.. Лавракът има гръбна перка с много шипове. В борбата да го завържа шиповете бяха пробили надуваемото дъно и един от бордовете на лодката и тя беше започнала да спада.  С помощта на едното гребло достигнах другото, което не се бе отдалечило много. Така вече с две гребла и завързана риба имах по-голям шанс. Стиснах рибата между ходилата на краката ми и започнах да греба. Реших да не излизам там от където бях влязъл, а да обиколя буната и да изляза зад буната, понеже ме беше страх да не изтърва рибата. Трябваше да влезна малко по-навътре защото имаше рибари, които хвърляха въдици от буната. Не мога да опиша адреналина, които изпитвах. Краката ми трепереха, незнам дали от това, че стисках рибата и забелязах как по кракът ми се стича кръв или от студената вода, а може би и това, че лодката спадаше и в нея беше най-голямата риба която съм улавял някога. Дори си мислех ако тръгне да потъва лодката да отвържа въжето, което всъщност беше един сезал и така колкото и да е студена водата да доплувам с рибата до брега.  Не се стигна до там и дори лодката можеше да издържи и още. Когато излязох на брега се събраха много хора. Всички искаха да видят това чудовище, което все още беше живо. Един от търговците на риба дори предложи да го купи, но ние отказахме защото такава риба се пада веднъж в живота и не бива други да и се наслаждават а само най-близките и приятелите. Аз бях много радостен и щастлив, че успях да хвана с ръце тази риба. Благодарен съм, благодаря и за това, че успях да се докосна до такава прекрасна риба.

Няколко дни след това прочетох, че лавракът предпочита топлите води. Стана ми странно какво се беше случило,но като прочетох из нета и в разговори с приятели, това се е случвало и преди, когато рязко се промени температурата на водата.

45585_1331922311962_4216703_n[1] 46615_1331921831950_2478454_n[1] 41159_1331929472141_4723233_n[1] 41006_1334519056879_8350689_n[1]

3 votes, average: 3,67 out of 53 votes, average: 3,67 out of 53 votes, average: 3,67 out of 53 votes, average: 3,67 out of 53 votes, average: 3,67 out of 5 (3 гласа, средно: 3,67 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...


Риболовен магазин naRiba.com
Comments
  1. Миро@ казва:

    Голям кеф, браво.

Вашият коментар

  naRiba.com


© 2004 - 2024 naRiba.com - Всички права запазени. naRiba.com и логото naRiba.com са регистрирана търговска марка. naRiba.com е продукт на Продрайв ПА ЕООД
Харесайте ни във Facebook!
Скрий - Вече харесвам naRiba.com