Четвъртък 17.08.2017
0 °C
Къде се намирам:

naRiba.com

Списание

Морски риболовПодводен риболовСписание Опитът при риболова с харпун

Опитът при риболова с харпун

5 votes, average: 4,20 out of 55 votes, average: 4,20 out of 55 votes, average: 4,20 out of 55 votes, average: 4,20 out of 55 votes, average: 4,20 out of 5 (5 гласа, средно: 4,20 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...

 Тази статия участва в конкурс
Морето много ни да дава стига да сме в хармония с него. Не се гордея с това, че съм отстрелял толкова риба. Това за мен е опит. Аз съм още в началото на пътя и бих искал някой ден и аз да кажа, че много рядко стрелям по малки риби. Досега имах най-много по 7 риби и то на две влизания за ден. Зимите прекарани тук и на други места ме запознаха с някой от хората, които си споделят знанията и опита, за което им благодаря! В началото на сезона започнах и на практика да прилагам някои неща. Повечето пъти имах по една риба, но натрупвах опит и умения. В този ден се оказах сам на буната на Ной, където обикновено има много хора във водата. Имаше рибари с въдици. Един рибар си беше свършил тежестите и се канеше да си тръгне. Казах, че ще му извадя ако иска да остане. Беше много мътно и не се надявах да има риба. Поогледах се търсех тежести и тогава забелязах първата риба. Изкарах едно чипаре и една две тежести и им ги дадох. Закотвих бодиборда така, че да не им пречи много. После около час ги търсих, но без резултат. Намерих още едно чипаре и се провикнах като овчар да го дам. Рибарят на когото дадох тежестите, беше паднал от тетрапода и си беше ударил коляното. Казах, че май не е трябвало да го връщам да си ходи и малко съжалих за това. Малко след това намерех платерините. Хранеха се по тетраподите близо до дъното. Слизах бавно търсех малко по-бистра вода където да имам повече видимост пред стрелата. Първите две риби взех с 90 см харпун. Повечето риби минаваха зад стрелата и за това смених харпуна с 75цата. По-лек и повратлив мислех, че след първите няколко изстрела рибата ще изчезне, но това не се случи. След 3та риба започнах да се опитвам да изчаквам колкото мога и да наблюдавам до последно каква правят рибите. Така в края на апнеята се прицелвах и стрелях. Искам да натрупам опит и преценка в стрелбата. Да придобия онова усещане за отпуснатост и спокойствие на изстрела. Повечето пъти гмурках и изплувах като делфин, бях свалил и една от тежестите, дали тези две неща, но ми се струваше, че апнеята ми се увеличава. Въпреки това бавно си броях до 30 и излизах нагоре. Излизах с усещането за много въздух. Не знам дали не е било измамно, но не се чувствах изморен. Носех си и бутилка с вода и от време на време пиех по малко. Така излязох за малко почивка и облекчение. Хапнах един кроасан малко солети и пак във водата. Положението малко се беше променило. Водата беше станала още по-мътна. Помнех добре тетраподите от предните гмуркания. Рибата се беше покачила и сега беше на някои метър над дъното. Пак се хранеше активно по 7-8 риби, като грозд си чоплеха нещо от камъните. Беше толкова мътно, че много често можех почти да ги погаля, минаваха пред маската и се стряскаха от големите очи, с които ги гледах. При изравняването или съм прекалил с дълбочината и гмурканията или не съм го правил както трябва, не съм чакал да имам болка, но нещо ме наболяваше ухото. Сега нямам болка, но утре съм на доктор. Така неусетно мина времето и се приготвих за тръгване. Благодарих на морето за дара, които ми даде. Това за мен бе дар за моите знания и умения.
6257810FВчера след като свършиха задачите отидох на Болата, там просто повечето време гледах и се любувах на гледките. Е разбира се, че търсих и рибата, но тук ги нямаше. Така напуснах буната и започнах да ги търся покрай брега. Бях се отдалечил гмуркам се водата на пластове, но с еднаква температура. Лягам и чакам с 90цата съм пред мен пясъчници ува разтварят пасажът и се появява риба прицелвам, повеждам изстрел и е на въжето. Тръгва бясно на горе и се завърта около главата ми. Закача се на шнорхелът. Тръгвам да изплувам имам много въздух и съм спокоен. С 5 метра корда съм, стрелата се закачва на камък и ме дърпа, а над мен още вода. Пускам харпунът. Днес бях със седмицата за разлика от вчера. Маската ми стягаше и не знам защо го направих, но вместо да оправя ремъка я сложих под неопрена. Дърпам маската не излиза. Дърпам шнорхела може да счупя държача. За миг се стряскам, но бързо вземам правилно решение. Пускам всичко, свалям бонето, вадя маската тя се разделя с шнорхелът и излизам. Бодиборда малко е отплувал. Преди две седмици ми взеха въжето с тежестта с която обикновено влизам. Подпъхвам я леко под колана и после лесно я освобождавам или сама пада. Сега съм с едно въже от корда, за ракета,за тенис на брат ми. Тежестта е голяма и стои в коша а на колана е едно дръвче от Китенската гора. Догонвам въжето, маската е паднала оглеждам се не плува, потънала е. Пускам котва. Освобождавам стрелата слагам рибата в коша и започвам претърсване. Без маска нищо не се вижда. От адреналина не мога да се успокоя и нямам въздух. Плувах и в кръг и на совалка, но нищо не мога да видя. Събрах си сополите и потеглих да излизам. Беше ми паснала добре на лицето, а и ще си почина до заплата. На брега се заприказвах с едни момчета от Българево. Едното мисля, че се казваше Живко ми предложи маската си въпреки, че не ме познава. Оставих всичко в колата. За благодарност му дадох рибата. Качих се на боди борда и отплавах. Имаше насрещно течение , но дадох газ на плавниците. Пристигнах на мястото пуснах котвата дълбоко и бодиборда се обърна. Изтърсеха се миди и рапани, които бяха останали от коша но не ми направи впечатление. Още с второто гмуркане намерех маската. Върнах се до брега. Благодарих за маската и се приготвих да излизам. Тогава забелязах, че ми я няма тежестта която слагам на гърба с два ластика. Явно морето искаше да му оставя нещо в замяна на маската. Малко и от суеверие, но нали почваше и русалската неделя. Вчера морето ми беше дало много, показа ми част от своите истини за които бях готов а други остави за напред. Днес ми казваше, че трябва да намаля малко да обмисля всичко и най- важното да не се мисля за велик. Трезвата преценка трябва да е най-важна а да не се заблуждавам и надценявам. Оставих тежестта там. Така накрая си направих преценка как едно по едно всичко е свързано. Как някога точно когото има риба и възможност трябва трезво да преценим да се преклоним и да излезем.
Днес минах през доктора. Антибиотик, противоалергично и капки за нос. Тъпанчето е влязло навътре и има съмнение за запушена евстахиева тръба. За малко съм в бокса, но ще имам достатъчно време да се подготвям теоретически, да си направя разбор и да преосмисля оборудването.

 

5 votes, average: 4,20 out of 55 votes, average: 4,20 out of 55 votes, average: 4,20 out of 55 votes, average: 4,20 out of 55 votes, average: 4,20 out of 5 (5 гласа, средно: 4,20 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...


Риболовен магазин naRiba.com
Comments
  1. Миро@ казва:

    Трябва да имаме респект към морето.

Вашият коментар

  naRiba.com


© 2004 - 2017 naRiba.com - Всички права запазени. naRiba.com и логото naRiba.com са регистрирана търговска марка. naRiba.com е продукт на Продрайв ПА ЕООД
Харесайте ни във Facebook!
Скрий - Вече харесвам naRiba.com