Вторник 27.10.2020
ясно
9 °C
Къде се намирам:

naRiba.com

Списание

Морски риболовПодводен риболов За Чернокоп с харпун

За Чернокоп с харпун

5 votes, average: 4,40 out of 55 votes, average: 4,40 out of 55 votes, average: 4,40 out of 55 votes, average: 4,40 out of 55 votes, average: 4,40 out of 5 (5 гласа, средно: 4,40 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...

 Тази статия участва в конкурс
Мина доста време от случката, но работа, време, мързел все не ми остава време да я опиша, а вече започна малко да избледнява, то и някак последно време все няма какво да разкажа, а и муза нещо нямам, но стига съм се оплаквал, а да взема да разказвам.
Беше станало така, че имах един свободен ден. Бяхме се уговорили с Миро да понамокрим малко неопрените. За дестинация избрахме буната на Ной. Докато съберем багажа и изпълним задълженията беше станало вече почти 10ч. Паркирахме на буната и започнахме да разтоварваме багажа. Слънцето се беше вдигнало вече високо в небето, беше един от онези топли дни, от които имаше в изобилие през тази есен. Морето, като че ли се беше почти успокоило и почти не се забелязваха вълни. Изключение правеха дългите полегати хребети, които се образуваха при приближаването на вълните към рифа. Имаше наредени рибари по буната с бомбарди и плувки. Поогледахме се по кофите, попитахме ги как е риболова, забелязахме по около десетина чернокопчета по кофите и се настроихме за хищнци
Почнахме малко, по-малко да се навличаме да се подканяме, да се надяваме за приятни изживявания и емоции. Водата все още не беше изстинала и може би да беше около 20тина градуса. Видимост имаше на места повече от 10 метра на повърхността, но в дълбочина не беше толкова голяма. Започнахме от плиткото успоредно на брега, като Миро плуваше на границата на камъните и пясъка, аз между него и брега. Още в самото начало видяхме няколко чернокопчета, които потеглиха по посока на рибарите на буната и се зарадвахме на гладката. Малко след това забелязах две сребърни стрелички да се щурат в самия бряг и след като ме забелязаха започнаха малко по малко да се отправят навътре. Въпреки, че бяха малки реших да прострелям харпуна, леко се гмурнах или по скоро си потопих главата поведох едната рибка нищо, че е малко далечко изстрел едната сребърна стрела остана на въжето. Побързах да се похваля на Миро, последва поздрав и подновяване на риболова. Плувах все така над камъните и почти не се гмурках, а само от горе се наслаждавах на приказните създания в бистрата вода. Миди имаше много и бяха доста едри. Може би и прозрачността на водата се дължеше именно на тях. Покрай рифа с мидите се завъртаха и всякави обитатели на морския свят. От доста-отдавна не бях срещал такива големи миди, толкова близко до брега. Дали близостта на хотелите не е гаранция за едрината, не можех да преценя. Не знам колко време беше минало забелязах един доста голям пасаж от риба, първоначално нещо се стреснаха, но когато се гмурнах и застанах неподвижно, рибите се обърнаха и се насочиха към мен. Имах много въздух и ги изчаках да видя какво ще се случи. Първо се движеха по-дребните а зад тях сновяха по- едри представители. Имаше един момент, в които спираха оглеждаха за миг, след което обръщаха и си заминаваха. Почти ми свършваше въздуха, когато се прицелих в една от едрите риби последва изстрел и резултата вече беше 2:0 в моя полза. Два изстрела 2 риби. После имах няколко пропуска и спрях да броя. Третата риба взех малко от по-дълбокото, а при четвъртата, след като стрелях рибата се обърна и ми се изсмя. Бях я уцелил, но малко преди гръбната и перка имаше само следа от стрелата, като отхапана филия хляб. Странно, но рибата въобще не избяга, въпреки, че беше ранена се държеше сякаш се опитва да ми се надсмива. Заредих втори път стрелях, като вече адреналинът ми беше на макс и пак същото -> втора резка. Рибата си плуваше, както и преди и ми викаше никак не ме боли. Аз вече почнах да си се ядосвам, но при третия опит се постарах да се прицеля по-добре и рибата остана на въжето. Погледнах за колегата и го видях да, че си почива отидох към него позаприказвах ме се.Беше станало вече обяд и трябваше да се прибираме. Той предложи да отидем да хапнем в тях и доволни от приятните емоции събрахме багажа.

По пътя мен нещо ме човъркаше, звъннах един телефон и си освободих ангажиментите.

DSCN1602

След почивката и кафето, между които успях да си направя и нов кукан, нещо пак ме дърпаше към морето. Този път не спрях на буната а малко преди това. Набързо разтоварих оборудването и след обличането и успокояването цамбурнах във водата. Още преди да съм заредил видях риби, които последвах малко по-навътре за да не стрелям в камъните. В движение заредих и в момента, в които рибата, която водех се обърна в профил стрелях. Почнах да броя пак от едно. Малко по-настрани бях забелязал един доста голям пасаж с чернокоп. Събирах дребни камъчета от дъното, заставах до някоя голяма скала и започвах да ги дразня. Хвърлял камъче, след цопването рибите идваха любопитно да проверят какво става. Забелязах, че повече се приближават на белите камъни от колкото на по-тъмните. Може би си играх така около час, след което се преместих на буната. Там също имаше един пасаж, но бяха по-едри рибите и малко по-на дълбоко. При едно от гмурканията почти към края на апнеята се появи една поне двойно по-голяма риба в сравнения с тези, които бях видя преди това. Бах легнал, върху един тетрапод, а рибата минаваше под мен. Когато ме подмина се опитах да я последвам и да скъся дистанцията. Усещах, че ще имам само една възможност, но нямах въздух и реших по-добре да не чакам, а да стрелям и да излизам. Риби ще има много и нехванатите само могат да станат, по-големи и да имат повече потомство. В мига преди да потегля на горе стрелях видях как стрелата перва рибата тя трепва, а стрелата се забива в пясъка. Пуснах харпунът. Рибата продължи малко се надявах да не отплува така ранена, но повече колкото и да обикалях не я видях. След като вече имах някое друга рибка и на буната се върнах отново при камъните. Там случката с три пъти стреляната риба се повтори още веднъж. Това нещо с платерини никога не ми се беше случвало, а тези ненаситници сякаш нарочно те чакат да ги отървеш от лакомията.

3438_3482886404720_661790352_n[1]Така неусетно мина денят и колкото и да ми се искаше да остана да видя как е на свечеряване вече трябваше да се прибирам. Остана ми едно прекрасно изживяване, един хубав лов на чернокоп.

 

5 votes, average: 4,40 out of 55 votes, average: 4,40 out of 55 votes, average: 4,40 out of 55 votes, average: 4,40 out of 55 votes, average: 4,40 out of 5 (5 гласа, средно: 4,40 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...


Риболовен магазин naRiba.com

Вашият коментар

  naRiba.com


© 2004 - 2020 naRiba.com - Всички права запазени. naRiba.com и логото naRiba.com са регистрирана търговска марка. naRiba.com е продукт на Продрайв ПА ЕООД
Харесайте ни във Facebook!
Скрий - Вече харесвам naRiba.com