Петък 20.09.2019
Къде се намирам:

naRiba.com

Списание

Морски риболовПодводен риболов Първи открит урок по подводен риболов

Първи открит урок по подводен риболов

5 votes, average: 2,20 out of 55 votes, average: 2,20 out of 55 votes, average: 2,20 out of 55 votes, average: 2,20 out of 55 votes, average: 2,20 out of 5 (5 гласа, средно: 2,20 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...

 Тази статия участва в конкурс
Казват, че когато ученикът е готов учителят идвал. През изминалата зима изчетох доста за подводния риболов някои разбрах, други не можах, трети ги пропуснах. В началото на сезона започнах малко по-малко да натрупвам знания и практика. Почти всеки излет имах поне по една риба и безброй прекрасни мигове прекарани под водата. Писах и за моите приключения и преживявания и така се запознах с някои от вас. Седмица преди да изляза в отпуска прочетох „Мълчаливия спорт” и „Подводния риболов”, както и препрочетох някои от темите във форумите. Изпод редовете взеха да изплуват думички на пръв поглед прости, но толкова важни. Благодаря на всички, които ги написахте и вложихте знанията и мъдростта си в тях.
Още в първия ден на отпуската понеделник телефона иззвъня.
Моля!
Здравей, позна ли кой се обажда?
Не.
Значи не си ми записал номера.
Представи се един познат от форума. Репортажите на който следях редовно и се зареждах с приятни емоции. Разбрахме се да се видим на кафе. Имах малко работа до офиса а той каза, че си търси буй. Така избрахме едно кафе близо до рибарските магазини. Опитвах се да запомня всяка една дума от разговора, най важното от който разбрах, че на 90% от гмуркането е работа извън водата. В следствие на разговора той предложи да отидем до един от магазините и да ми покаже някои неща. Взехме ластици и въжета и жълъди. Показа ми самозатягащ се възел с който да вържа ластиците и жълъда. Разбрахме се в четвъртък да направим едно гмуркане заедно.
„Дай на човек една риба и той ще ти благодари един път, научи го да я хваща и ще ти бъде благодарен цял живот”.

Понеделник над вечер влязох да се гмуркам на буната на морската база в Каварна. Видях две риби, но не можах да стрелям. Прибрах се и до един успях да монтирам новият ластик и да сменя линията на въжето.

Вторник плаж на Болата мътна вода вълни и малко миди. От там на Зеленка. Отиваме с още един приятел Белян и жена му. Водата тиха и бистра 4-5 метра. Слънчевите лъчи играят по зелените камъни и създават усещането за топлота. Аз освен неопрена нося и една черна фанелка с дълъг ръкав, както ми каза един от вас. Приятеля е само по-шорти, но той е още в самото начало по пътя на познанието и опита, трябват му само време и желание. Още при първото гмуркане виждам риби, но се държат малко по-наплашено от предната седмица стрелям и пропускам. Новият ластик ми се струва малко по-бавен или може би това, че е по-безшумен. Дойдоха една групичка на плаж и взеха да цопат много. Обиколих камъка до буната нищо върнах се погледнах приятеля как се гмурка и се отправих в другата посока. Минах през Големите камъни и легнах на един от тях. Минаха няколко платерини, които също не можах да уцеля. Отидох на плиткото и започнах да стрелям по водорасли за да проверя как стреля харпуна. Правих това в края на апнеите. Поглеждам към камъка народ и още няколко кандидат харпунджии. Махам на приятеля да дойде към мен където е по-спокойно. При едно от гмурканията лягам до един камък и гледам по посока брега, до сега повечето риби идваха от там. 405195_3227213493057_49387593_n[1]С периферията на зрението си или със страничната си линия долавям движение от дълбокото към мен идва една доста прилична риба. Аз съм на дъното и очаквам всеки момент да ме забележи и да обърне, но явно фанелката помага Тя е с един паяк, който плете пайжина и сякаш така я оплитам, че не ме вижда . Вземам я хубаво на мушка, целя се в хрилния капак още веднъж се прицелвам добре и стрелям. Рибата е на въжето, но ми се струва, че не е много добре ударена. Тръгвам след нея без да си взема въздух. Тя се опитва да си освободи а аз да я накарам да легне на дъното. Успях да я хвана здраво за хрилете сърцето ме щеше да се пръсне не бях удрял такава риба. Потърсих кукана, но не мога да го освободя, взех стрелата и я забучих през главата, като контрата поставих както съм гледал по клиповете. Излязох на брега свалих плавниците и седнах на един камък, може би 5 минути стоях докато се успокоя. За мен риболовът беше приключил исках да запазя момента за по-дълго време и да му се насладя. Мислех да изляза от водата и да стигна по пътя до камъка от който влязохме, но се отказах обух плавниците и заплувах на обратно. На връщане срещнах един приятел, които преди седем година на това място беше уцелил първата платерина с харпуна ми днес първи ме поздрави за улова. На камъка имаше и други познати похвалех се с улова, направихме си малко снимки и тръгнах към Каварна.
Сряда плаж волейбол на Болата водата не е за мъже. Зеленка влизаме без неопрени. Вчера Белян каза, че не можел да се задържи на дъното и днес си беше взел и тежести. Разубедих го да ги сложи. Пробвах и аз ми то без неопрен и тежести не е никак лесно. Каманите за които се опитваш да се хванеш дерат и не можеш да стоиш тихо, а и много бързо ти става студено. Риба не взехме, но накрая Билян стоеше неподвижно на дъното.
Четвъртък ……..

418263_3227214373079_1022733451_n[1]
Белян се обади пътувал към Болата. Тръгвам и аз
Извинявам се най вече на учителя, репортажът за четвъртък за да не бързам и да пропусна нещо ще го подготвя малко по-бавно само ще кажа, че за 10 часа направихме голям шлем Болата-Зеленка-Калиакра-Болата.

 

Четвъртък едно начало на едно ново запознанство едни нови очаквани и надежди за подводни изживявания. Бяхме се разбрали да тръгнем рано сутринта по тъмно. Бях разбрал в 3. Толкова внимателно съм слушал какво ми говори познатия от форума, че съм разбрал час на тръгване 3 а не 4ч.сутринта. Предната вечер се опитвам да легна рано, но нещо не се получи. Бях нагласил телефона за 2.30ч. Събудих се преди за звънне още в 1.30 и пак заспах. В полусън успях да чуя алармата станах измих се прегледах оборудването натоварих го в колата и потеглих. Беше 3 часа. Трябваха ми около 15 минути преди да стигна до уреченото място. Мислех, че съм закъснял, а се оказа, че съм подранил. Въпреки това той беше готов, минахме през денонощния магазин взехме нещо за закуска, кафе и потеглихме. Бях с колата на баща ми Лада 2105 без климати и радио. Разказвахме си разни истории за гмуркане риболов и какво ли още не и поне за мен пътуването мина неусетно.
По пътя решихме първо да се отбием на Болата. Паркирахме на буната още по тъмно. Разходихме се по буната. Морето изглежда като мастилено, тъмно и не особено гостоприемно, но въпреки това вълните бяха намалели и почти са изчезнали. Колегата светна с фенерчето, погледна водата и реши малко да се разведели, за да може по-добре да прецени обстановката.

През това време за да не стои ми прегледа част от оборудването. Погледна кукана и се хвана за главата. Първо металната проволка, част от въже за простир беше изхвърлена и заменена със старото въже от харпуна. Толкова време я бях ползвал, вярно не използвах често кукана, но опасността да се закачи някъде е бе доста голяма. После свалихме малката тежест от колана а забележката за голямата, която слагам на гърба беше, че е твърде тежка и ми пречи на раздишването, но за сега ще карам така, начина на закрепването и към колана също беше критикуван, че може да попречи за бързото сваляне на колана.

През това време небето беше почнало да порозовява нов поглед към водата а там водорасли и мътилка. Качваме се в колата и потегляме към Зеленка. Спираме на Зеленка до камъка преди буната. Разтоварваме оборудването на камъка. Старая се да е подредено и се оглеждам по оборудването на колегата. Гледам и той се е огледал по моето. Какво му трябва на човек да се гмурка под водна. Маска, шнорхел, плавници, неопрен, понякога харпун
за тежестите вече споменах. Погледна маската ми, повъртя я нищо не каза, но ми се стори, че нещо не е както требва. Накрая на шнорхела имах едно подобно на станиол покритие, махна го като каза, че дори и не ме попитал и това можело да помогне само за лефер, но за сега само пречи и ме издава. Плавниците ми имат водачи, попитаме защо са така сложени на твърдо- при което не можах да отговоря, опитах се да ги преместя, но не успях бяха доста надрани и ги оставих така. Миналата година след гмуркане ме болеше китката, предполагам от това, че харпунът ми не беше изравнен и се налагаше с леко усилие до го държа хоризонтален. В началото на сезона на Китен му сложих малко фибран в предната част и я закрепих с един сив изолирбанд. Вече нямах проблем с китката, само беше намалена маневреността му. По харпуна забележките бяха за това сивото тиксо и това, че тръбата не е покрита и издава много шум когато се удари по камъните.
На камъка на които се обличахме имаше едни доста големи люспи от риба, бяха по-големи от тези на рибата, която бях взел във вторник малко-по настрани от тях имаше две малки локвички от сапунена течност. Помислих си, че са от мъжа и жената, които бяха предния ден хващаха рибки на въдица и преди да си тръгна на една масичка мъжът пържеше улова. Разприказвах си с него и той спомена, че допреди десет години и той се е гмуркал докато един ден на юг от Варна не прострелял на 2 см от врата един друг харпунист без буй, който имал риба на кръста. Казал му, че още малко и щял да го убие другият му отговорил какво ти пука, та от тогава го сънувал и не се е гмурка а само лови с въдица.
Станах свидетел и на ритуала преди влизане. Колегата се беше обърнал с лице към морето, главата леко наведена, ръцете бяха прибрани до тялото, краката събрани. В началото не разбрах какво прави и го попитах нещо, не ми отговори а и аз не попитах отново. После ми разказа, че по този начин успокоява тялото и се настройва за гмуркането. Подари ми една закопчалка за буй правена от него. След това влезе във водата и се гмурна под водата. Аз още бях на брега.
Първо взех харпунът и един черен изолирбанд облепих тръбата на харпунът и той потъмня, чак на мен ми хареса. Още не бях приключил и чух едно:
Юхуууууу . Колегата беше взел първата риба, а аз още не бях във водата. По принцип влизам за около 5 минути, но ми се стори, че минаха почти 20 минути. После взех да се обличам, опитах се и аз да релаксирам, но незнам дали успях. Когато влязох въжето пак взе да се оплита. Бях сложил корда с вирбел към харпуна а на другия край пак с вирбел към силиконов маркуч и с карабина към буя. Водата ми се стори по-топла от въздуха, но много по мътна. Гмурнах се тихо до познатия камък, придвижих се с ръка по дъното и легнах до камъка. Броях до 20 и изплувах. Опитах се да се прокашлям, да раздишам и пак там. Лягам тихо не мърдам и чакам, този път броях до 30 в края на апнеята ми се стори, че мярнах риба, но трябваше да изплувам, Опитах и около неколко други камъка. Бях легнал под една козирка и чаках когато видях една самотна платерина да се стрелка пред мен без дори да успея да я поведа. Малко след това се видяхме и с колегата. Каза, че рибата не е тук и да я потърсим другаде. Предложих на Калиакра. Излязохме от водата. Кордата от буя беше махната напълно, като дори е била и много тънка. Даде ми да изчистя рибата. Каза, че рибата се разваля много бързо особено когото е ударена в корема и затова я прибира в хладилна чанта. Поговорихме и за големите люспи по камъка и че така правят някои харпунисти. Гумата на колата беше паднала малко. Надухме я постлахме найлонови торби на седалките и потеглихме.
До 10 минути бяхме на Калиакра. Погледнахме водата от високо и се опитахме да разберем дали има видимост. Преценихме, че става. Подредихме оборудването, без да вземаме нищо излишно и тръгнахме по пътечката. Аз вървях напред а колегата след мен. В началото има доста храсти, надолу е малко стръмна но пък няма храсти и гледката е много красива. Докато слизахме бяхме в сянка и не усетих топлина с неопрена. Долу се оказа, че съм изтървал част от маркука на буя. Бях го взел от този на жена ми за да удължа малко дължината. Колегата го е видял и го е взел. Още едно притеснение, нито едно нещо не ми беше както трябва ще требва да се стегна ако искам да не се изложа напълно. Направихме кратък разбор посока към носа изглеждаше много притегателна. Пожелахме си наслука и влезнахме във водата. Слънцето все още не беше огряло тази част на залива. Беше малко по-бистро от Зеленка и по тихо. Колегата пак докато влезе не бяха минали и 5 минути и имаше риба. Тотално ме обезкуражи. Опитах да остана спокоен, но не ми се получаваше. Бях малко нервен мислех за резни други нища, но не и за гмуркането. Може би така мина около половин час. Реших да изляза на плиткото до коленете. Оставих буя и харпуна. Изправих се над водата. Опитах се да се успокоя, да релаксирам ,да мисля позитивно и да сваля напрежението.Постоях така няколко минути, след което раздишах и се гмурнах тихо. Предния път когато бхме тук с Детелина си бях набелязал няколко места където по-често минаваха риби. Сега се придвижих до едно от тях. Точно след края на една потънала тръба имаше чисто пясъчно място. Нямаше много големи камъни за прикритие, но минаваше риба. Този път също дойдоха. Минаха много близо до мен почти зад стрелата. Изчаках ги малко да се отдалечат, стрелях и първата риба беше улучена. Побързах да я стигна и успях да я хвана без много съпротива. Е това е излязох към плиткото. Колегата ми беше показал как да я нанизвам. Правя дупка с кукана на главата, на равностранен триъгълник с очите без да прекарвам въжето. После дупча от долната страна зад хрилете и изваждам през пробитата дупка на главата. Вече поне не бях капо. Явно от медитацията е имало ефект. При следващото гмуркане риба не видях, но затова при по-следващото един пасаж мина покрай мен и започна да се отдалечава. Прицелих се в една от последните рибите стрелях и видях как стрелата мина през нея въпреки, че беше малко далеч. Тръгнах след стрелата и гледам рибата е улучена на две места. Стрелата е влязла и излязла малко след опашката и преминала през главата на рибата. Тя стоеше като зашита на въжето и не мърдаше. Две поредни риби самочувствието ми започваше да се завръща. Това вече не е късмет. Излизам към плиткото обработвам рибата и пак там. Залягам до един камък и към мен идват няколко хубави риби. Прицелвам се в едната стрелям вече си мисля как съм взел първите три поредни риби и пропускам явно емоциите ми дойдоха много. Повъртях се още малко там след което се преместих по посока на Зеленка. При едно от гмурканията ми се стори, че отново виждам една голяма сянка, но не мога да бъда сигурен. Слънцето още не може да огрее хубаво водата и ми е малко студено. Над мен има един облак, който всеки момент се кани да завали. Поглеждам към носа а там слънчево към Зеленка също. Плувам малко за да се стопля и се гмуркам просто така само за тренировка една риба се появява и след две минути е на кукана. Три броя за героя. Става ми по-студено а и природният повик ме карат да изляза. Слънцето се беше показало. Оставих колана с кукана и рибите на плиткото във водата, на сянка под една стара голяма шамандура. Съблякох черната фланелка оставих я да изсъхне, поразкърших се малко и се затоплих. Огледах се за колегата и му видях буя да се поклаща над водата. Той направи още неколко гмуркания и излезе на брега.. Разказа ми, че е ходил чак до носа риби почти не видял оглеждал се и за по-големи екземпляри, но нямало. Попита ме дали съм видял риби. Отговорих, че няколко пъти срещнах и го запознах с три от тях. Беше приятно изненадан, че съм взел три риби. Поогледах се той също имаше три риби само, че бяха по-едри. Беше станало обяд. Изчистехме рибите събрахме оборудването и тръгнахме нагоре по пътечката. Слънцето печеше силно, вятър почти нямаше а в неопрените завирахме. Пътя нагоре ни се струваше като път към ада, нищо че той е надолу. Стигнахме до колата. По някакъв начин успяхме да съблечем неопрените да натоварим оборудването и потеглихме към Болата.
Паркираме на буната. Водата се е избистрила станала от онзи приятен притегателен син цвят, да не повярваш каква беше сутринта. Гледаме един доста избелял буй да се поклаща във водата около големите камъни. По преценка на колегата човека се гмурка много добре и правилно. Времето изглеждаше обещаващо. Хапнахме и да се поохладим малко, а и да починем седнахме на заведението, да изпием по едно студено безалкохолно. Посъбрахме сили и хайде пак във водата. Когато обличахме неопрените забелязах, че той си напръсква неопрена с някаква сапунена течност. Попитах го защо го прави а той отговори, че така по-лесно облича неопрена понеже от вътрешната страна е вендуза. Попитах го дали го е направил и на Зеленка, че съм изтървал процедурата. Разбрах, че двете сапунени локвички на камъка са били от него. Тук плана за мен беше три риби като се бях надъхал да го изпълня. Аз щях да се гмуркам на буната а той в дясно от нея. Още с влизането видях пасаж заргани. Стрелях по тях, но те само разтвориха пасажа и стрелата премина покрай тях. Гмурках малко и на самия ъгъл, видях пасажи иларии, веднъж заргани няколко пъти минаха и платерини, но много далече от камъните. Водата беше много бистра и големите риби ме  обиколиха от далеч. Преместих се на другата буна. Там видях стотици гюмуши обърнати по посока на носа да стоят почти неподвижно близо до дъното. Към края на апнеите ми към тях се приближаваха малки чернокопчета, платерини нямаше. Колегата също дойде при мен и за последно решихме да проверим как е в началото и покрай носа.
Вълните бяха големички и никак не ставаше да се стои на плиткото, но на дълбокото беше много бистро сякаш това не е нашето море. На няколко пъти под мен минаваха риби. Веднъж се опитах да ги изчакам зад един камък, но те се забавиха а и аз не ги изчаках а ги подплаших на излизане. Опитвах се да запомня местата от където минават. Забелязах, че много често минават покрай един камък около който имаше от всички страни пясък ограден от скали. Стори ми се, че чух изстрел. Огледах се и видях колегата ми маха. Беше уцелил една много голяма платерина. Попитах го, дали мога да го гледам как се гмурка при което ми отговори, че не му преча каквото искам това да правя, да се гмурна до него, да гледам от горе, да цопам все едно. Досега водата беше мътна и не исках да се въртя близо да плаша рибата и т.н., но тук на Калиакра беше много бистро. Свалих ластика от стрелата и загледах. Видях го как се отпусна върху водата раздиша, гмурна се, пикира до дъното и легна на него. Напред си беше изпънал ръката с харпуна а назад плавниците. Глезените бяха под една скална козирка. Гледката беше като от клиповете, които гледах през зимата. Видях че стреля и тръгна след стрелата. Въпреки, че не видях риба разбрах, че пак е уцелил. Заредих харпуна като мислех да му го дам за втори, но не му потрябва на кукана му се оказа още една хубава платерина. Браво! Опитах да потърся камъка, който бях видял. Още при второто гмуркане дойдоха риби, изчаках ги минаха много близо, но не можах да уцеля нито една. Бях доста изморен а и не можех да раздишвам добре, реших да излизам. Малко преди буната около един камък гледам много попчета легнах до камъка а попчетата непомръдват. Накрая ги подплаших и се прицелих в едно стрелях и улучих. Харпуна беше много по-точен с този ластик. Когато изплувах видях Колегата да ме вика от буната. Излязохме той със две големи платерини а аз с едно попче. Пак познатите неща направи ми снимка с рибата натоварихме багажа и потеглихме.
376311_3244688489921_2041346098_n[1]Бях много доволен от изминалия ден. Бях научил доста неща и само за ден много от грешките ми бяха показани, бяха ми обяснени много други нови неща. Изпитах много емоции, от разочарование през възгордяване до смирение и преклонение. Благодаря на човека който ми ги показа, които ме научи, благодаря за споделените знания и умения! Благодаря, за всичко Ники!

 

 

5 votes, average: 2,20 out of 55 votes, average: 2,20 out of 55 votes, average: 2,20 out of 55 votes, average: 2,20 out of 55 votes, average: 2,20 out of 5 (5 гласа, средно: 2,20 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.
Loading...


Риболовен магазин naRiba.com

Вашият коментар

  naRiba.com


© 2004 - 2019 naRiba.com - Всички права запазени. naRiba.com и логото naRiba.com са регистрирана търговска марка. naRiba.com е продукт на Продрайв ПА ЕООД
Харесайте ни във Facebook!
Скрий - Вече харесвам naRiba.com