Това е разказ, предназнаен за феновете на екстремния риболов и всички останали любители на риболова.

Автори:

Здравко Стойков (Заки)
Петър Борисов (бай Пешо)

Един слънчев и топъл ноемврийски ден, „въоръжени” с всичко необходимо за риболов на сом на дъно, поехме по маршрута София – Солун. Крайната ни цел бе долното течение на река Вардар, която в Гърция се нарича Аксиос.

Мястото, което предварително бяхме набелязали, беше участък от десния бряг на реката. Тук риболовстваме многократно през тази година, с от 3 години проучваме подробно долното течение на реката. Значителна помощ в това отнош

ение получаваме от наши колеги от Дупница и Солун.

По този начин локализирахме един по-тесен участък. Тук картирахме дъното – ями, закачки, неравности и други, като особено внимание отделихме на поведението на търсената риба. Не на последно място отбелязахме и мястото, служещо за изхвърляне на умрели животни (в това число малки теленца, вътрешности и други).
В този район през годините имахме няколко късания, изправени куки или с други думи – несполуки, но това все повече ни амбицираше.

Решихме да внесем коренна промяна по отношение на оборудването. Основно, това касаеше дебелината на влакното, смяна на куките с морски и по-надеждни макари и въдици. В резултат на това за няколко месеца през 2013-та година регистрирахме добри постижения, а именно сомове с тегло 15кг, 22кг, 29кг и 35кг. Твърдо вярвахме, че от водите на реката ще измъкнем някой мустакат исполин. За това ни подсказваше поведението му в района – среднощни плясъци,  характерни за гигантски екземпляр, наподобяващи на шума от „хвърлен във водата фризер”. В течение на годината, пък и наблюденията ни от по-рано (а и не са

мо нашите) показваха, че активността на сома се повишава в дните около новолуние и такива с буря и гръмотевици.

След около 4,5 – 5 часа пристигнахме на реката. Устроихме бивака и пристъпихме към оборудване на набелязания участък. Какво представляваше той? В план – това беше едно тихо място на лек десен завой с ширина 70 – 80 метра, без видими дървета, клони и други неща, създаващи условия за закачвания.
В този участък бяхме установили една яма, която бе с дълбочина 7,5 – 8 метра, при средна в реката около 5 метра. Тук бе и мястото, където се изхвърляха умрели животни.
Тези факти, както и този, е в момента бяхме в зоната на новолунието и предния ден бе валяло и гърмяло, подкрепиха решението ни за риболов точно тук и в този момент.

Как оборудвахме „арената на сражението”?

Стойките за въдиците бяха масивни, с усилени части за забиване в земята. Разположихме в тях 4 броя въдици с дължина 2,40 метра с акция 100 – 400 грама. Макарите бяха морски DAIWA Opus Plus E6000A, като в тях бе навито плетено влакно Sufix – 1.6 мм с достатъна дължина. Линиите завършваха с морски куки Mustad – 12/0, монтирани след оловна тежест – без възел (със стопер).
За стръв бяхме осигурили „Шведска маса” – пиявици, ярешки дроб, земни червеи, домашен сапун и разбира се много живи, пъргави, златисти 15 сантиметрови каракуди, които също носехме от България.
Всички въдици бяха съоражени със звънци и светещи показалци. Залагането приключи към 17:30 – 18:00 часа.

И зачакахме …

Трябва да отбележим, че се стремяхме да пазим абсолютна тишина. Като изключим няколко незначителни акции на показалците и 2 – 3 смени на стръвта – нищо, което да заслужава внимание. Ще отбележим само едно малко бебе сомче, около 2 кг, което се бе хванало на грозд земни червеи. Изпращайки го обратно във водите на реката му заръчахме да доведе прадядо си …
… Леко позадрямали, около 5:30 – 6:00 се стреснахме от звънеца на една от въдиците, която бе силно огъната. Това бе едн

а от средните, със стръв – каракуда. Заки бързо я хвана и извика да прибера по-бързо останалите.
Уловилата се риба разви бързо известно количество влакно, но след като Заки коригира аванса, движението  и се позабави леко и в един момент  – легна.
В този момент ни стана ясно с какво си имаме работа – сом, с размери, надвишаващи значително тези, с които се бяхме сблъсквали до момента.
Разбрахме, е кепа и ръкавицата не ни вършат работа. Подготвихме „тежката артилерия” – кована канджа с диаметър 12 мм и алпиниско въже 5 мм.
Борбата продължи дълго. Исполинът не се предаваше лесно, като непрекъснато ни правеше въртели. Лягаше на дъното, разхождаше се във всички посоки, като в опит да се откачи, а в един момент направи и лупинг близо до повърхността. Тогава дъхът ни спря! Видяхме го в почти цялостен размер и прелест. Бяхме подготвени за подобни номера и го контролирахме с аванса. Вече бе съмнало и той лека полека започна да се уморява.

Усещайки слабостта му, започнахме да го приближаваме към по-плиткото. Някъде на около 10 метра от нас, той направи още един опит да си тръгне, но силите го напуснаха. Тогава нагазих до кръста с канджата, изаках още малко да се приближи и както беше „гроги” го ковнах под главата. В този момент той побесня, водата се разпени и завря. Не след дълго, той се предаде и успях да го издърпам към брега, където заедно със Заки успяхме да прекараме въжето през хрилете и устата му. Сега вече можеше да махнем канджата и чак тогава се поздравихме.

Равносметка

Исполинът беше невероятен. Можехме единствено да измерим дължината му (2,23 метра) и наслаждавайки му се, да предполагаме точното му тегло, което визуално определяхме на 65 – 75 килограма.

Беше четвъртък, 7 Ноември – един слънчев и хубав ден, а ние мокри, уморени, но щастливи и възнаградени за постоянството си се отдадохме на мечти за още по-големи трофеи, приготвяйки подходяща трапеза.
На път за вкъщи се отбихме при наши приятели в Петрич. На електронната везна на вторичи суровини установихме точното тегло на рибата – 70,6 килограма.

(7 гласа, средно: 3,14 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.

Loading...