Откриване малко преди забраната
Здравейте момци,отдавна не бях писал,ма нямаше и повод. Сега се прибирам от малко разходка по любимите ми места – Тунджа, Копринка и Жребеца. Таз година позакъснях с риболова, ама имах малко повечко работа, некви болници и докато се усетя, Април дойде а с него идва и забраната. Та миналия Четвъртък взех важното решение, да си бия камшика по посочените по-горе места. Нейде средата на Март, мой авер в риболова ми се обади с новината , че на Шановските баражи избили рибата – гол след гол и то без дузпи. Като зачесали перките, минали на платики и морунаж, че даже гепнали и тук там кленове. Авера е доказан риболовец, на чиито приказки може д се верва, още повече ми изпрати и нагледно фото. Та дестинацията ми беше ясна още докато пътувах към Зарата. Пристигам в Дъблин дистркикт Мъглиж Четвъртък вечерта към 22.30. Набързо събрах багажот в комбито, и преди да си легна с тъста охакахме полвин кило ракия с достолепна доза салата. Преди да си легна шибнах 2 нуровена превантивно, зада не ме боли сабахлем главата, че покрай ракията гасихме с бира. Сабахлен, като новобранец се събуждам около 5-5.30, наръзих си очите с водица, пуснах гълъбите и газ към Шаново. Брях отивам и ко да вида? Народ, гъз до гъз гъста гора.. как да е намерих прилично местенце, запретнах ръкави и се захванах с манджата – Сенсас за река, омешана с варено жито с мед, сладка царевица и бял червей. Поне авера месветна , че били бабите с директни сопи, реших да заложа на Фокус Компетишън – 7-ца, дето ми е подарък от жената за един от РД-тата. Някъде към 6.45 – 7.00 плувката беяе във водата. Основно 0,2 с повод 0.10 кука номер 9 на Owner Заметнах 5-6 портокала и зачаках.
Това е местенцето и прътя. Времето бавно вървеше, тук там епизодични кълванета от приличен уклей и малки перки, без никаква намеса на едър морунаж или платика…А аз нали съм вече гоуем рибар , такова нещо не е по моя вкус. По принцип не обичам да се местя, ама тоз път не издържах психически и след много малко колебание, събрах и къде – на Жребеца. Намаше още 12.00 когато пристигнах на паметника, пътьом минавайки край рримския мост забелязах едно стълпотворение от рибари, ама а тва по-късно. На жребеца беше кът откъм хора, хубаво временце, тишина и спокойствие, тук там и някоя лодка, не преброих пове4е от 3-4 и един пояс. Тука извадих фидерите, нали от доста време съм и фидераст, метнах, седнах си на стола и зачаках, ма бая си чаках дорде почне да кълве, ма то едно тегаво кълване, не е истина. Ивадих 2-3 баби и толкоз, ето от тоз калибър:
Докато се ядосвах на мудното кълване , до мен се сглоби ей тва чудо на инженерната мисъл и нано технологиите, което за мое очудване прекоси язовира надлъж и шир
така ми мина Петъка, с разтакаване, разходка и малко рибка. Вечерта пак салатка, пак ракийка, цър пър, за Събота твърдо заложих на Жребчо. Понеже в петък нямаше много хора поспинках докъм 7.00, В 8 бях на язовира, времето обнадеждаващо, фидер технологията във водата и вече точих зъбите за големите баби.По едно време лек ветрец, водата леко настръхна появиха се т.нар. зайчета и си викам , ако е вярно туй което следва след зайчетата по-добре да се махам… Нямаше и 20 минути се вдигна доста голяма вълна – около 30см над водата и силен вятър по мои сметки – изток запад. Няма друг избор освен д си събера натуриите и да се махна, вече се бях отчаял от една страна, от друга примирил с факта, че този ще е един от най-слабите ми излети. Тръгнах обратно към резиденцията в Дъблин, минах покрай римския мост и скаш дявола ми изви кормилото към реката. Спрях, огледах се ослушах се и по едно време забелязвам едно малко местенце дето няма хора, а там посред реката един окастрен дънер.
Викам ей тука ще повися малко и ако нема риба ш пия една две студени ракии, Навадих вече готовата манджа, извадих компетишъна и прашката, нахвърлих захранки няколко прашки с бял и още толкова с жито и не след дълго извадих една прилична перка, после вора, трета и кът се почна…ибааати кефа. Понеже немам големи умения в риболов на изтичане резултата не е особено голям на фона на многото риба, коятосе бе събрала, но останах доволен. Това е което хванах, а колко изтървах не е истина.
Тук е мястото да питам по опитните в риболов на изтичане – значи имах поне 7-8 засечени големи риби, тръгвам да ги дърпам плавно с пръта, оня се огъва до сами водата, и малко преди да ги кепна се откачат, Моят малък опит ме навежда на мисълта че бъркам с куката, щото тез баби на снимката са хванати със същата кука Owner – 9, черна а големоте риби ми избягаха.??? Ще помоля за конкретни отговори , а не за философски анализи.
Така, преди да завърша, в неделя пак на това място, пак същата тактика същия такъм с малко по-голяма кука, 2 прилични каракуди, морунаж и платика…
Айде лека вечер и на слука.