Един риболов не започва от момента в който започнеш да мяташ примамките, а в момента в който започнеш организирането му. За това ще разкажа как протече нашето приключение между 01.10 и 07.10

В понеделник 01.10 се прибрахме от риболов в Албания и веднага започнахме да кроим план за следващият ни морски спининг, който се оказа още същата седмица. Малко ни трябваше да стигнем до единодушно решение, а именно в петък тръгваме за о. Лефкада. И така в петък вечерта натоварихме колата с всичко необходимо за едно морско приключение и газ към южната ни красива съседка. На излизане от София спряхме на Хлебопекарна „Ехо“ , стара и кокетна която е известна с това че не е променяла рецептите  си от 25 години и опашките пред прозорчето от което се подава любезна продавачка. Решихме да пробваме козунака, оказа се божествено вкусен и за напред ще ни стане традиция да спираме за козунак. Но да не се отклонявам толкова.

Пътя еднакво скучен както винаги, но не и отбора в колата. Отбор никак не случаен, опитни спинингисти и братя, но не по рождение а от тези братя които човек сам си избира. По именно Тео, Стоян, Ицо и аз Александър. След няколко часа пътуване , който за мен минаха неусетно бързо като шофьор, но и заради една друга причина която ще си спестя, рано сутринта се озовахме под Фара на о.Лефкада.

Бяхме първи на мястото, само вятърът ни беше изпреварил и настанил там. Все пак на разсъмване решихме да опитаме късмета си. Всички реализираме по някоя неуспешна атака аз дори успях да закача едно тунаки около 2кг на Хидрата,  което достойно се пребори за живота си. Вятърът стана непоносимо силен и даже опасен и решихме да се насочим  към другите известни места за риболов на острова.

Отидохме на Василики,

където се оказа че има някакво събиране на състезателни лодки, цяла фрегата от онези малки платноходки които сме виждали да си правят състезания. Помятахме 20 мин. И умората ни накара да тръгнем към хотелчето което бяхме избрали, изключително симпатично в залива на Сивота тази красива Сивота известна с баракудите си.

Пихме по едно фрапедаки метрио с много лед и решихме че точно в този момент почивката е загуба на време , и се заехме с работата за която бяхме дошли.

Толкова риба в Сивота не бях виждал, дорада на стада, 4 килограмови лавраци обикаляха по двойки под върховете на въдиците ни, баракуди и много дребни рибки. Единствената хубава атака в този момент беше на въдицата на Стоян рибата заби към дъното и след няколко секунди се откачи, като така и не разбрахме каква беше точно.

След 2 часа в които само се дразнехме от обикалящите риби решихме, че на канала ще имаме по – голям шанс.

И се оказахме прави. Стигнахме до канала и започнахме да мятаме повърхностни примамки Хидри, Джакове , Пибари кой каквото си беше наумил. Веднага с няколко атаки рибите ни показаха че са там. Всеки успя да реализира по няколко атаки и извади по някой и друг Лефер, като имаше сравнително малки екземпляри но измежду тях и по – добри. Христо хвана най-големият Лефер който е малко под 2кг на Джак Фин.

Денят беше към краят си и решихме да си пробваме отново късмета на Сивота.

Бързо по едно гиро , а някои по две, по халба бира и точно на стъмване на нито светло нито тъмно вече бяхме между яхтите на Сивота с въдица в ръка.

Водата огледало, чуваха се само дрънкащите вилици по чиниите на хората които си вечеряха в яхтите. Всеки си избра удобно място, аз и Тео решихме да мятаме под терасата на хотелчето в което се настанихме.

С надежда в главите и много умора в ръцете започнахме да мятаме кой воблери, кой някакви повърхностни примамки, аз с Хидра разбира се. Избрах бял цвят заради условията в случая и започнах мятане. След един час без никаква следа от рибите които видяхме там по-рано решихме, че няма да се случи нищо интересно.

Но….

Но при поредното водене на Хидрата изведнъж примамката изскочи 1м над повърхността на водата. Кеф ама за кратко не се закачи рибата и реших, че не е била „мойта риба”, след няколко туйча така ми удари може би същата риба от преди 5 секунди, че безкомпромисно се закачи на куките. Последваха аванси и некратка борба, трудно успях да я удържа да не влезне под въжетата и в този момент ми стана ясно че рибата е много хубава. Имах късмет Тео да е до мен и с негова помощ извадихме рибата,

Баракуда 103см и точно 4кг.

Стана голяма шумотевица, събраха се хората от яхтите да видят голямата риба, не пропуснаха да ни поздравят и разпитат за примамката на която се хвана.

В този момент аз приключих риболова за вечерта, няма какво повече да искам от морето след като ми е позволило да си направя това удоволствие. Подпрях си въдицата и просто правех компания на отбора и се радвах на момента.

След около 20 минути  на въдицата на Тео се закачи още една баракуда същата по размер и сила на DUO Tide Minnow SLD-S Neo Pearl и отново борба, аванси бяхме готови за съдействие с ваденето на следващата добра риба и малко преди да я докара близо до нас тя се откачи и успя да спаси живота си ,но вдигна адреналина и настроението на отбора и това беше всичко за деня.

В неделя решихме че тръгвайки си към София ще хванем още няколко Лефера на канала , да ама не леферите бяха на друго мнение. Сутринта мина в търсене на рибите и бяхме близо до реализирането на 4-5 Лефера, но все не успява ха да се закачат на куките. Най-интересното се случи при Ицо , атака , удар и закачане на риба с трофеен размер , която пое към дъното разви доста затегнатият аванс на макарата и се откачи от куките по живо по здраво. Според Ицо това беше як лаврак.

Тръгнахме си от о. Лефкада с добро настроение и по пътя направихме план – проект за следващите два риболова на морски спининг в красива Гърция и не само.

Ето ни обратно в София, изморени, недоспали и мислещи в бъдеще време.

Благодаря на отбора за поредното лудо приключение , приключение продължаващо от години.

(4 гласа, средно: 3,50 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.

Loading...