По време на Великденските празници поех на почивка към Гърция. Дестинацията отново беше 3-тия ръкав Атон и селището, в което обикновено отсядам – Йерисос. Почивката щеше да бъде дълга (до Гергьовден), което ми даваше цели 20-ина дни за риболов, както и възможността да не си давам много зор и да се лишавам от така ценния сън. Пропуснах първия ден, като междувременно се обадиха приятели, че ще наминат за Великден. Вечерта се събрахме на масата и обсъдихме сутрешния риболов. Станахме в 4:30, помотахме се доволно, направихме си кафета, изпушихме по една цигара и тръгнахме към пристанището на Йерисос. Аз, Жоро, Цветан и Тони. Бяхме на пристанището около 5:40. Всички се бяхме подготвили единствено за спинингов риболов. Няма да ви спестя и размерите и цветовете на воблерите, на които ловихме. Започнахме да хвърляме от дясната страна на централния кей в очакване на някой лефер. Всички хвърляхме с различни примамки за да отсеем нещо работещо за момента. След 20-ина хвърляния Цецо започна да хвърля от другата страна към лимана. С 2-рото хвърляне имаше удар, но рибата се откачи в самото начало. Видимо нахъсани, всички се прегрупирахме при него. След 2 хвърляния на Цецо, последва нов удар – лаврак 1 кг. Воблера беше Rapala Max Rap 13см и цвят FHB. Точно обяснявах на останалите как лаврак не се лови току-така и че едва ли ще имаме повече удари, регистрирах кълване на въдицата си. Поведох рибата и след около 1 метър тя се откачи. Веднага след мен Жоро регистрира кълване. Отново лаврак 1 кг с воблер Tackle House Contact 12.8 см и цвят 9. След Жоро последва удар на Тони, като рибата си тръгна с целия такъм. Малко след него отново имах удар, като рибата отново се откачи… Воблера на който наблегнах беше DUO, но за него ще говоря малко по-късно. След тези 10-15 минути на хипер активно кълване всичко затихна. Тони се отправи към фара на пристанището, хвърляйки едно 18 сантиметрово Mommotti. След 7-8 минути вече беше извадил един лефер 900 г. Когато отидохме при него последва подгонване от още по-едър екземпляр, но противно на очакванията ми, историята за леферите приключи до тук за целия ми престой.

На следващия ден, решихме да сме по-експедитивни и бяхме на пристанището около 5:00. Историята почти се повтори, но с малки изменения.

Цецо хвана един лаврак 2 кг отново на Rapala Max Rap 13см цвят FHB, Жоро закова един 1кг на Tackle House Contact 12.8 см цвят 9 и аз разписах с един 1 кг на Max Rap 13см цвят FMU. Имахме още 3 удара в лимана, но рибите се откачаха… Тони отиде да хвърля на скалите в открито море на Mommotti-то и след няколко хвърляния, нещо отнесе цялата линия след жестоко свирене на аванса. Най-вероятно туна, тъй като тази година определено гъмжи от туни. Може би това е причината да няма лефер, тъй като туната обича да го похапва.

На 22-ри останах сам. Риболова определено е скучен, когато си сам. Хванах един лаврак 1 кг на DUO-то. Тъй като вече беше станало около 7:30, вече знаех че няма смисъл да очаквам повече лавраци. Реших да се разходя до Трипити. Останах приятно изненадан, когато там видях десетки, клонящи към стотици лавраци на самия кей. Рибите бяха типично групирани по 5-6, като във всяка група имаше по една доста по-едра майка. Трипити е доста специфично място за риболов, а поведението на лаврака там е доста странно и нетипично. Като цяло хващането на лаврак там е доста трудно. Въпреки всичко реших да си дам шанс на следващата сутрин. Отидох в 5:00 както подобава, но за съжаление имаше двама гърци, които бяха хвърлили около 15 въдици по целия кей, като двете тъмни места на кея отляво и отдясно бяха невъзможни за ловене. Повъртях доста време в осветената част, като работата си беше досадна и безрезултатна. Разходих се в задната по-плитка частна кея. Риби нямаше, но на едно от прибиранията един калмар се запъти към воблера ми. Дадох му шанс да го докопа и го засякох.

Приятен калмар, около 500 г. Около 6:40, единия грък прибра въдиците в ляво и за мен се отвори чудесна възможност да похвърлям на желаните по-неосветени(светлината в този момент вече не беше фактор) и по-плитки места. Хвърлях на воблерите, които бяха дали резултат предишните дни, но нямах успех. След 30-40 хвърляния започнах да слагам други. Резултата не закъсня – лаврак 1 кг, а воблера Max Rap 13см FGGM. С това нещата приключиха, но аз вече бях доволен. Поседях на кея и се запознах с един българин. Докато си приказвахме от ферибота се изсипаха колеги от форума идващи от Амулиани. Започнахме да обменяме информация и както си говорехме, зад гърба ми се изпляска риба тон, която видях с периферното си зрение. Едно от зрелищните неща, които свикнах да наблюдавам на Трипити. Огромни риби идват на 10-15 метра от брега, напълно необезпокоявани. Това и чаках. Взех на бързо голямата сопа, пуснах камерата и започнах да хвърлям 100 грамови джигове. Така или иначе рибата нито клъвна, нито се появи повече. Трябва да ви кажа, че адреналина е нечовешки докато хвърляш за такава риба, когато знаеш че тя е там и се надявам скоро да разбера какво е, когато тя се закачи 😉

На 24-ти отново отидох на Йерисос. Голямо въртене падна, а лавраци нямаше. Въпреки всичко успях да оттърва капото с една тлъста за там баракуда 900 г. Воблера беше Max Rap 13см FHB. Определено тази риба вкара доста повече емоция от мудните лавраци, които определено не доставят кой знае какво удоволствие при вадене.

Приготвих тавата с вечерята, която хапнахме същата вечер 🙂

На 25-ти отново ставане в 4:30. Риболова започна да ми става тегав и изморителен, въпреки че не съм ловил вечер, като изключим единични прескачания до пристанището, които по-скоро бяха с цел общуване с познати риболовци, тъй като рано сутрин определено няма кой да те напсува. Лавраци отново имаше. Заковах един 2 кг и един 1 кг. Единия на DUO-то, а втория на Max Rap 13см FGGM. Тук е момента да спомена, че тези стойности по 1 кг и 2 кг са мерени с кантар. Всички риби бяха като от калъп +/- 100 г. След следобедния сън, започна да се обажда гърлото… 5 дни без риболов и кофти отпадналост. Оказа се, че има някакъв грип. Поне си починах малко от малко.

Следващото ходене беше на 3о-ти. Определено, активността на рибите нямаше общо с тази от първите 2 дни, но аз отново разписах с една 2 кг риба. Воблера отново беше Max Rap 13см FGGM. 1-ви Май беше ден на капото 🙂 На 2-ри заковах един лаврак 1кг на Max Rap 13 см FRH. 3-ти ми беше почивен 🙂 Купихме малко паламуди, тъй като компанията се увеличи рязко и трябваше да има риби за всички.

4-ти отново беше ден на капото, но на 5-ти отново имах слука с 2 килограмова риба. Воблера пак беше DUO. Като капак на всичко, даже имаше кой да ме снима на пристанището 🙂

От 4-ти до 6-ти ходех на пристанището, предимно за да дебна една туна, видимо около 60 кг, която на 2-ри и 3-ти е влизаше в пристанището с риболовния кораб. На 3-ти един българин я закачи, но такъма му не издържа… През следващите дни, рибата повече не се появи, но каквото е – това е.

Ето клип на туната

ПП. Такъма, с който лових лавраците беше:

Пръчка: Tenryu SR Master SRM96ML

Макара: Mitchell Mag-Pro Lite 2000 (с доста ъпгрейди…)

Основно плетено влакно: Momoi Ryujin оранжево 0.16мм

Повод/лидер: флуорокарбон Duel 0,25мм

Карабинка: SPRO размер 4

Радвам се, че уцелих този период, в който лаврака определено беше активен. Методите, по които гърците ловят определено не работеха, тъй като не видях друг да хване лаврак по време на престоя ми.

Успех!

(3 гласа, средно: 5,00 от 5)
Трябва да сте регистриран, за да оцените тази статия.

Loading...